В този материал, продължение на „Най-страшните падания в спорта", реших да спомена още няколко момента, който някак си изпъкват. Трябва да си призная, че преди писането на този материал през съзнанието ми минаха много катастрофи от последните години, но някой от тях ще се помнят дълго поради редица причини. Има падания, който се отличават със зрелище, такива, от които ти настръхва кожата и те карат да не искаш да си в публиката на това състезание, има и други пък, които са решавали световни шампионати.
Започвам този списък с най-големия тест на човек срещу машина и срещу самият себе си - Остров Ман. Не малко материали за ТТ са пускани тук, но малко показват какво всъщност се получава, когато направиш една единствена грешка. Обичайно е как хората гледат ТТ видеота и остават впечатлението, че е не е това суперчовешко усилие, но наблюдавайте движението на Милки Куейл, който обърка своята състезателна линия едва с 10-тина сантиметра. При 260 км/ч всяка минимална грешка води до невъобразими последици.
Определено оцеляването на Ричард „Милки" Куейл е чист късмет - щастлив завършек на обстоятелствата, но показва бруталната действителност да се състезаваш на места без безопасни зони. Спортът обаче е достатъчно опасен и без тях. Това показва всяка година. Един състезателен уикенд, който се откроява безспорно е Мотеги сезон 2005. Състезанието в клас 125 протичаше нормално докато не последва един просто нечовешки инцидент между Томас Лути и Серджио Гадеа. Той показа опасността на спорта на две колела и рецептата за големи инциденти - нещо, което да пресече пътя на идващ състезател. Толкова е просто.
Накратко, контактът между състезатели си остава най-голямата опасност на трасето. Това е причината, поради която започна и огромното меле на Каталуня 2006 (описано в материала „Най-страшните падания" в Моторспорт легенди). Понякога обаче това стига до екстремното, както наскоро ни показа Ники Хейдън. Заксенринг е една от най-опасните писти така или иначе. Това падане не е нитипично, повечето състезатели губят предницата на този завой. Забележете обаче как американецът с типичния за него стил остава задницата да поднесе на мокрото до ъгъл, от който не може да се контрира. На практика целият мотор иска да се завърти около една ос. Резултатът е типична ножка (хай-сайд). Нетипичното обаче е ударът, който се случва след това. Нека кадрите говорят сами за себе си!
Огънят е друга опасност, която не се среща рядко, особено в Супербайк. Най-известният случай е може би падането на Акира Яганава на Монца през 1998. Оттогава е имало наистина много подобни случай но този е заснет много добре от обикновенна и забавена камера, което дава представа на зрителите за опасността. В това състезание преди почти 12 години, той изгуби предницата на най-бързия шикан Аскари, а след това моторът му експлодира! Кадрите от паданите му шокираха зрители из целия свят, особено имайки предвид, че температурата на пламъците е поне 1200 градуса С !
Мислите си, че тези инциденти са огромна рядкост, която клони към нула, имайки предвид нови регулации за резервоара и издръжливостта на материалите? Вижте какво се случи съвсем скоро на Валенсия и си помислете пак.
Освен това повечето хора си мислят, че там опасностите свършват. Трябва да добавим още един много важен фактор - самите състезатели. При подобно огромно желание за победата и живот, който се върти около точките, които ще вземат в състезателния уикенд, никой състезател не иска да падне. Затова те се опитват да се задържат за максимално дълго време на мотоциклета. Поне повечето, знам за два погледа над този момент. Малка част смятат, че е по-добре да се пуснеш моментално от мотоциклета, за да не рискуваш разкъсване или прерязване на пръсти, но по-голямата част се опитват да държат съединителя натиснат до последния възможен момент, за да не изгасят двигателя и да дойде шанс за продължаване в състезанието. Много състезатели са демонстрирали това!
Друг инцидент, който мисля че просто не заслужава коментар, е прочутото масово падане от април 2008 в Британския Супербайк. При него на пистата имаше голямо количество разляно масло след гръмнал двигател точно преди зоната за спиране. Това значеше, че почти всички състезатели падаха моментално и то на скорост. Резултатът беше ужасяващ и един пилот беше на може би милиметри да загуби живота си! Това бе Карл Харис, шампионът от Британския Суперспорт шампионат за 2001. Той каза след инцидента: „Разбит съм... изглеждам сякаш съм се боксирал във Вегас!"
Надявам се този материал да припомни изкуството да си състезател и, че рисковете, които всеки моторист (било то на пътя или на пистата) поема са повече от реални и дебнат навсякъде. Очаквайте скоро продължение на поредицата!
Виртуални лекции по травма-тология.
Започвам този списък с най-големия тест на човек срещу машина и срещу самият себе си - Остров Ман. Не малко материали за ТТ са пускани тук, но малко показват какво всъщност се получава, когато направиш една единствена грешка. 
Друг инцидент, който мисля че просто не заслужава коментар, е прочутото масово падане от април 2008 в Британския Супербайк. При него на пистата имаше голямо количество разляно масло след гръмнал двигател точно преди зоната за спиране. Това значеше, че почти всички състезатели падаха моментално и то на скорост. Резултатът беше ужасяващ и един пилот беше на може би милиметри да загуби живота си! Това бе Карл Харис, шампионът от Британския Суперспорт шампионат за 2001. Той каза след инцидента:
