Гледайки новата МВ Агуста се чудя за привидно противоречивия й вид. Вярно е, линиите са малко по-ръбести, някак си липсва ми леенето на формите на предишния модел, но на магията на тази марка не и необходима повече от миг, за да превземе когото и да е било. Какво всъщност отличава мотори като МВ Агуста? Защо обновяването на версията става една от водещите новини в мотоциклетния свят? Някой ценители са на твърдото мнение, че най-ценните мотоциклети са най-ексклузивните. Мислейки си за тях, повечето мотористи се сещат за Дукати, Априля, специални издания на японските мотоциклети. Последните години обаче оттихна едно велико възраждане. То има своите корени в миналото, когато имаше сезони в Мото Гранд При без загуба. Разбира се, говорим за МВ Агуста. Италианската компания днес не е синоним с победи на трасето, но за сметка на това името се свързва с невероятен мотоциклети, за които мнозина мечтаят, а малцина получават. Трудно ми е да опиша колко редки са тези мотори. Преди време пътувах през Италия и въпреки множество мотори на Априля, Дукати, Каджива... не срещнах нито една МВ Агуста. Подобна ситуация се наблюдава дори на местата за паркиране на Мото ГП, където често се срещат едва няколко такива, въпреки десетки хиляди мотоциклета на мястото... (всъщност дори на Муджело 2006, въпреки посещаемост от около 130 000 човека, на паркинга имаше точно 2 такива мотоциклета). Но връщайки се на въпроса от първите редове, нека припомним, че дизайнът на MV Agusta F4 е дело на най-успешния дизайнер в историята на мотоциклетизма - Масимо Тамборини. В неговата кариера (която приключи в края на 2008) той успя да сътвори дизайна на МВ Агуста, Каджива Мито, Дукати 916, 996, 998, 748 и много други. Редно е да се спомене, че голяма част от мотоциклетите днес щяха да изглеждат различно ако не беше неговия принус. Тази година налице е интересен факт, новата обновена версия на МВ Агуста F4. Не отнема много, за да се разбере, че първоначалната изненада с новия модел е породена от прекомерно свикване с предишния дизайн. Истината е, че той не е бил променян основно от края на 90-те години, а великите цветове от сребросто и червено са запазена марка на компанията от победите на Джакомо Агостини. Само след малко наблюдение съм убеден, че новият външен вид е също толкова красив, но в пъти по-красив. Някак си, преди МВ Агуста изглеждаше мотоциклет, готов да стои в музей, а днес изглежда бърз дори, когато стои на стенд. А МВ Агуста винаги са били бързи, не винаги са имали мощността в права линия, но технологията ги е дърпала една крачка пред своите конкуренти. Например до ден днешен моделът от 2007-а година остава най-бързия заводски мотор, каран на Нюрбургринг с време от 7 мин. и 21 секунди (пред Ямаха Р1 и Априлия Factory). Откъде идва тази скорост? За парите, които се плащат (които винаги надвишават 20 000, а често и 40 000 евро), клиентите получават ниво на тунинг, за което трябва да се дадат ужасно много финанси и време, ако се търсят подобни резултати при конкуренти. Работата на двигателя е безупречна. Тази година агрегатът е не само по-лек, но и вдигнат до нивото на 186 конски сили, измерени на маховика. Можем само да гадаем колко ще са на задното колело, при всички случай някъде измежду 145 и 155, което е повече от достатъчно компанията да се върне в нивото на японската конкуренция (за справка Ямаха Р1 развива около 149, 150, Кавазаки и Сузуки водят с над 156) . Но както всеки състезател би казал, не мощността е нещото, от което наистина трябва да се интересувате. Всеки модерен мотоциклет има прекомерна такава. Ако се замислим трезво през 90-те с такава мощност разполагаха само пилотите от Гранд При, а днес срещу сума всеки би могъл да притежава такъв мотоциклет. Тук идват новостите и тайните на италианската компания. Рамата, окачването и двигателя са основно обновени. На първо място голяма новина е дебютът на системата TSS, Torque Shift System (изместване на въртящия момент, англ.) в заводски мотоциклет в масово производство. Запознати сме с нея от ексклузивните издания Тамбурини и F4 CC. Това високотехнологично решение предлага променлива геометрия на входящите тръби, което променя кривата на въртящия момент и мощността. Така италианците успяха да достигнат нещо, което по-принцип се счита невъзможно - увеличение на въртящия момент в ниски обороти и запазване на максималната мощност.
Тази нова електроника идва с нов електронен контролен блок и обновен тракшън контрол. Сигурен съм, че тя ще помогне на начинаещи състезатели (въпреки че по-голямата част от хората, които ще имат удоволствието да притежават този мотор няма да бъдат такива), но се надявам и още да предотврати пътни инциденти, където липсата на сцепление може да значи разликата между живот и смърт. Почти е стряскащ технологичния напредък. Повечето останали пътни мотоциклети имат едва няколко степени на настройка на системата (не повече от 3,4), а МВ Агуста разполага с цели 8! Към това се добавят и две допълнителни вградени карти, които променят впръскването и представянето на двигателя за още по-специални условия като хлъзгава настилка, дъжд или др. Тази степен на настройка е първата по рода си за пътен мотоциклет и с гаранция ще накара ентусиастите да се почувстват като участници в престижен шампионат. На практика всичко по двигателя е било олекотено, чрез подобрени техники на изготвяне на материалите. Коляновият вал, картерът, мотовилките, дори генераторът...всички са минали под ножа! Междуосието е удължено, задната вилка също - с 20 мм. Те заедно с колелата, рамата и амортисьорите също спомагат за намаленото тегло. Окачването както винаги е на топ ниво - предните вилки са Марцоки с безброй степени за фина настройка, а отзад отново намираме познатия заден амортисьор на Закс. Спирачките продължават да бъдат от Брембо, точно такива, които биват поставяни на японски мотоциклети при тунинг. С няколко думи, ексклузивността на МВ Агуста я прави перфектния мотоциклет за опитни мотористи (с дълбоко джобове), които могат да усетят всичко, което предлага. Това са малцина щастливци, които ще усетят най-новото и доброто от мотоциклетния свят, а и освен това ще имат увереността, че няма да видят подобен мотор в насрещното движение.
Гледайки новата МВ Агуста се чудя за привидно противоречивия й вид. Вярно е, линиите са малко по-ръбести, някак си липсва ми леенето на формите на предишния модел, но на магията на тази марка не и необходима повече от миг, за да превземе когото и да е било.
